Вибрации на лагерите или т.нар. измервания на вибрации извършени на невъртящи се части, при много машини са достатъчни за адекватно характеризиране на работното им състояние по отношение на безотказна работа.

Дефинирани са три основни параметъра за измерване: преместване, скорост и ускорение.

Общите критерии за оценка, които са представени като величина и изменение на вибрациите, се отнасят както за оперативен контрол (мониторинг), така и за приемни изпитания. Те са формулирани главно за осигуряване на надеждна, безопасна и дълготрайна експлоатация на машината, при минимално неблагоприятно въздействие върху свързаните с нея съоръжения.

Измерванията трябва да се извършват по лагерите, опорите на лагерите или други конструктивни елементи, които значително реагират на динамичното натоварване и характеризират цялостното вибрационно състояние на машината.

За да се определи вибрационното поведение във всяка точка на измерване, е необходимо да се направят измервания в три взаимно-перпендикулярни посоки. При оперативен контрол обикновено се изисква да се извършат едно или и двете измервания в радиална посока (т.е. обикновено в напречно-
хоризонтална и/или вертикална посока). Тези измервания могат да се допълнят с едно измерване на аксиалната вибрация. Последната е от първостепенна важност обикновено при упорни лагери, където пряко се предават аксиални динамични сили.

Лагерите са един от основните източници на вибрации и шум в машините. Тези възли играят важна роля в кинематиката и динамиката на машините. Конструкциите на лагерния възел обикновено съответстват на експлоатационните, кинематичните и динамичните изисквания. Въпреки това при решаването на проблемите за конструирането на малошумни и с ниско ниво на вибрации лагерни възли се забелязва известно изоставане. Положението се усложнява и от това, че на пръв поглед „простите” конструкции на лагерите в производството не се обръща достатъчно внимание.